Хатовете там се ритат, ний „магаретата“ мрем! ♥ Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Век по-късно – три поетични положения на българската реалност, които звучат песимистично правилно и през днешния ден.
(Портрет на Димчо Дебелянов от Борис Ангелушев - Аукционна Къща Виктория)
Чел съм нявга, слушал съм да казват…
Чел съм нявга, слушал съм да споделят
славни и фамозни мъдрословци
на уста с презрителна подигравка,
че народът – туй е стадо овци.
Помами ги хитро и след тебе
в огъня даже без боязън ще дойдат.
– Може би! Стада съм виждал постоянно,
ала все магарета ги водат!
(1909 година „ Мисли в мъглата “)
...
Криза
Шум се дига, звук до Бога,
звук и вик, звук и бяс,
цяла София в тревога –
ето рецесията у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с вести разнородни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому посочил,
другите поканил през днешния ден.
Всички ощ неуморими
три нощи веч по какъв начин не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат апетит, ни студ.
Всички през днешния ден са кат на тръне –
ето рецесията у нас.
Само ние никак нехаем
със оръфаний балтон,
единствено ний не щем да знаем,
че в аления салон
всякакви проекти се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний „ магаретата “ мрем!
...
Разговор в кръчмата
– От хорски думи хас не струвай,
на собствен път, с своите крайници!
Живей и доста не мъдрувай!
Сега светът върви по този начин!
– Така…
– Жена за какво ти й – толкоз доста
дами всеобщи има през днешния ден,
ще найдеш място, популярност Богу –
знай, вятърът е туй свест и чест!
– Хм…чест…
– А щом сполучиш да достигнеш
на работа в висшата среда,
глей нещо едро да задигнеш
за ресурс в злина и неволя!…
– Е, да…
– Когато напреднала възраст пък настане,
умерено почини си – зер
тоз свят на теб не ще остане!
Какво ще пийш: вермут, амер?
– Амер.
(1909 година, „ Мисли в мъглата “)
* Портрет на Димчо Дебелянов от Борис Ангелушев - Аукционна Къща Виктория
